Знаете ли онова усещане – сядате си пред компютъра с голямата доза самомнение, мислейки си: „Аз ще го бия този, нали съм го учил“, а накрая компютърът ви заключва в ъгъла и бавно, методично, ви изяжда всички пионки? Точно така се чувствам всяка вечер с играта „Дама“.
И да сме наясно – не говоря за игри с карти и пасианси. Говоря за истинската дама, стратегическата игра, позната още като Nine Men’s Morris или на български просто Миница. Дъска с 24 пресечни точки, по 9 пионки на човек и една безмилостна битка, в която печели този, който успее да вкара противника в задънена улица.
Какво, по дяволите, е тази игра?
За тези от вас, които са я играли само на дъска с протрити плочки от „Таф“ (знаете, онези старите игри, дето ги даваха с вестниците), нека обясня. „Дама“ е игра на блокиране. Дъската представлява три концентрични квадрата, свързани с линии. Имаш 9 пионки, които първо трябва да разположиш умно, а после да мислиш като сметкаджия, за да мърдаш.
Целта? Да оставиш противника с по-малко от три пионки или да го блокираш така, че да няма къде да мръдне. Има три фази:
- Поставяне: Слагаш 9-те си пионки една по една, опитвайки се да направиш „мина“ (три в редица).
- Мърдане: Когато всички пионки са на дъската, местиш по една пионка по линиите до съседна свободна точка.
- Краят: Когато останеш с 3 пионки, вече можеш да скачаш с тях навсякъде – като дама в шаха, ама не съвсем.
Битката с „умния“ компютър
И тук идва проблемъмът. Играя си аз на един онлайн сайт. Компютърът е настроен на „Средно“ ниво, ама се оказа, че „Средно“ в неговия речник значи „Ще те направи на пух и прах“.
Започвам да слагам пионките. Сложих една тук, една там. Компютърът – мълчи, слага си неговите кротко. Аз реших да направя мина долу вляво. Сложих три в редица и – хоп! – махнах една негова пионка. Ей така се прави: щом направиш „мина“ (три в редица на една линия), махаш една противникова пионка.
Точно тогава усмивката ми замръзна. Компютърът не реагира веднага. Той просто си сложи поредната пионка на едно много подозрително място – точно там, откъдето може да направи две мини едновременно.
Когато алгоритъмът те вкара в „The Mill“
Едно от най-досадните неща в онлайн версията е, че компютърът сякаш чете мислите ти. Искаш да затвориш единия фланг – той вече е сложил пионка там. Искаш да му разбиеш формацията – той ти отговаря с класическия номер „двойна мина“.
Случвало ли ви се е? Правиш си едната мина, но трябва да запушиш другата му линия, за да не направи нова. Мърдаш пионка, за да го блокираш, и изведнъж – звуков сигнал (или просто пионката светва) – той ти е направил мина на друго място. И докато се чудиш коя негова пионка да махнеш, той вече крои следващия капан.
Или пък класиката – когато фазата на мърдане започне. Компютърът не мърда просто така. Той мърда, влиза в мина, излиза от мина и пак влиза в мина, докато не ти изяде половината пионки. Нарича се „колело“ на мина – въртиш една пионка напред-назад и всяка втора стъпка ти прави нова мина и махаш по една противникова фигура. Ако насреща има човек, може да се разберете и да спрете този цирк, ама с компютър – няма милост. Той ще ти върти колелото, докато не ти останат три пионки.
Защо въобще продължаваме?
Истината е, че играта „Дама“ (Nine Men’s Morris) е стара колкото света. Играли са я римляни, викинги, египтяни – сигурно и те са се ядосвали, когато са губили. Онлайн версията има едно предимство – не ти трябва противник, който да ти се смее в лицето. Компютърът просто си мълчи и печели.
Ама нали точно това ни кефи? Предизвикателството! Всеки път си казвам: „Този път ще го усетя как мисли“. Започвам да му слагам капани, опитвам се да правя същите „двойни мини“ като него. Понякога дори успявам да поведа с една-две пионки.
„Ето че пак успя, дявол такъв!“
Последният път играя една партия. Влязохме във фаза на мърдане. Аз имам 7 пионки, той – 6. Ама подредбата му беше адска – блокирал ми е всички централни линии. Опитвам се да пробия отляво – той ме спира. Опитвам отдясно – пак спира. Започва да ми прилича на игра на „Ръб-Тетрис“, ама наобратно.
Накрая, след поредица от негови мини, останах с 4 пионки. Той – с 5. И тогава дойде мигът на истината: когато и двамата паднем под 3 пионки, играта свършва в моя полза, защото той трябва да има точно 3, за да започне да скача. Ама не – компютърът точно тогава направи последната мина и ме остави с 2 пионки.
Играта свърши. Аз – победен. Той – с още една точка на гърба си и без ни капка угризение.
Има ли надежда?
Има, разбира се. Понякога, много рядко, компютърът сбърква. Да, и алгоритмите имат слаби места. В онези редки моменти, когато спечелиш, чувството е невероятно. Ставаш от стола, вдигаш ръце и казваш на монитора: „Виждаш ли, и ти можеш да сбъркаш, железни мозък такъв!“.
Ама трае пет минути. Докато не кликнеш „Нова игра“ и всичко не започне отначало – пак срещу същия този нагъл, надменен, „разумен“ компютър, който те гледа от екрана и чака да направиш грешния ход.
Та така. Ако и вие сте от хората, които обичат да си тестват нервите с една древна логическа игра, пробвайте „Nine Men’s Morris“ онлайн. И не казвайте, че не съм ви предупредил – този път наистина е загуба на време, ама от онези приятните загуби на време, дето те карат да се чувстваш жив.
